Една от най популярните концепции в мануалната терапия е т.нар. концепция «Мълиган», развита от новозеландския физиотерапевт Браян Мълиган през 80-те години на ХХ век.

Концепцията се състои от специализирани техники прилагани от физиотерапевта, съчетани с нормални, физиологични движения от страна на пациента.

Според концепцията “Мълиган” в много от случаите болката, дискомфорта, ограничения обем на движение в дадени стави и зони от човешкия организъм се дължи на позиционна грешка на ставите. Това може да бъде следствие на продължително статично натоварване, системни претоварвания от даден вид спорт и др. Чрез специфични техники, които използва терапевта се коригира така наречената позиционна грешка, в следствие на което се получава благоприятно повлияване на дадена засегната става и зоната около нея. От нарушения от кореспондирането между ставните повърхности може да страдат както периферните стави така и ставичките на гръбначния стълб (фасетни, унковертебрални). В повечето случаи,  когато се касае за периферните стави се използва специалния колан. В някои от случаите се изисква активно участие от страна на пациента, докато терапевта мобилизира дадена засегната става, като възтановява “нормалната траектория” и конгуентност в засегнатата става. За тази цел понякога се използват специални колани, чрез които терапевта фиксира и мобилизира дисталната (далечната) част от дадена става.

Поради ефективността на концепцията и факта, че не изисква особени усилия и натоварване от страна на пациентите (тъй като всички извършвани движения са естествени за тялото), тя се прилага успешно в целия свят вече повече от 30 години.