Приложната кинезиология е наука, изучаваща механизмите на формиране на движенията на човешкото тяло и причините за възникващите нарушения при движение (кинезио – движение, логос – учение). През петдесетте и шестдесетте години на миналия век лекарят хиропрактик Джордж Гудхарт и негови колеги в САЩ научно доказали, че при заболявания от всякакъв характер човешкият организъм реагира с промяна на мускулната възбудимост и съответно с нарушения в движението на тялото. С преодоляване на заболяването се възстановявал мускулният тонус и се нормализирали неговите движения. Практиката доказала, че мускулите са изключително прецизен индикатор за установяване на всякакви отклонения от здравето и нещо повече – за съставяне на точен алгоритъм за неговото възстановяване.
За разлика от другите научни дисциплини кинезиологията не изучава механизмите на възникналото заболяване и не анализира природата на медицинските препарати, с които се действа при нужда. С помощта на специално разработени мануални мускулни тестове тя търси отговор за причините, поради които са възникнали отклонения в структурата, биохимията или психоемоционалното състояние на конкретния човек и дава максимално достоверни отговори с какви средства и методи  да се възстанови цялостният баланс на здравето в конкретния случай.
С годините приложната кинезиология се утвърждава като прецизен помощен диагностичен метод за всички специалисти, занимаващи се по един или друг начин с профилактика, поддръжка и възстановяване на човешкото здраве – лекари, хомеопати, кинезитерапевти, мануални терапевти, хиропрактици и остеопати, специалисти по акупунктура и акупресура и много други. Поради точната обратна биологична връзка с изследвания човек тя е незаменим помощник в изработването на всякакви схеми за пълноценно хранене, възстановяване и поддръжка на общата кондиция в оптимални параметри, което обяснява широкото й приложение в областта на спорта, бойните изкуства и всекидневните методи за утвърждаване на добро физическо, психическо и духовно здраве.